Войната на екипите: как договорите за облекло доминират тенис бизнеса
Представете си играч, който излиза на корта под светлините на прожекторите: светът не наблюдава само играта му, а и цвета на екипа, дизайна на полото и внимателно поставеното лого на гърдите му.
Този стилистичен избор е далеч от невинен: той въплъщава вселената на една марка.
Зад този прост жест се крие мощен икономически план за действие, който превръща всеки разигран пункт в маркетингова възможност, а някои играчи и играчки – в истински въплъщения на търговски стратегии.
Договорите за облекло: новият стратегически залог в тениса
Днес екипите са истински маркетингови оръжия. Екипировка, носена на финал на Ролан Гарос, може да накара продажбите на цяла линия да избухнат, а неочакван цвят на US Open да стане визуален код за цял сезон.
Марки инвестират милиони, защото един мач в „праймтайм“ се равнява на глобална рекламна кампания. И за разлика от ракетата, текстилът е това, което се вижда най-много на екрана.
Играчите се превърнаха в самостоятелни марки. Отмина времето, когато шампионите „просто носеха екип“. Днес те въплъщават цяла вселена, сторителинг, лого.
Федерер беше първият със собствено лого, Рафаел Надал и Новак Джокович го последваха, а сега ги имитират Алкарас и Синер.
И най-важното: повечето печелят повече от маркетингови партньорства, отколкото от наградни фондове на турнирите, в които участват. Такава е икономиката на тениса: образът продава повече от победите.
Например, когато Джокович печели Уимбълдън, той прибира 3 милиона долара. А когато Джокович носи екип на Lacoste, печели три пъти повече за една година.
Същата логика важи и за Федерер, чиито маркетингови приходи често надвишаваха 80 милиона годишно. Екипировката се превърна в централен бизнес, понякога дори в основен източник на доход.
Големите фигури на пазара: XXL договори и зрелищни раздели
Новак Джокович е типичният пример за звезда, чиито договори за облекло бързо са експлодирали, до степен да наложат смяна на спонсора.
Още през 2009 г. сърбинът подписва със Sergio Tacchini за десет години. Но успехите му се превръщат в проблем.
Сърбинът печели твърде много турнири, твърде бързо. Продажбите излитат, но марката не успява да последва темпото: тя прекратява договора след две години, неспособна финансово да поеме успехите на шампиона.
Джокович се озовава при Uniqlo през 2012 г., преди да пристигне в Lacoste през 2017 г. за около 9 милиона долара годишно.
Към това се добавят обувките му Asics: 4 милиона годишно, за да обуват бившия номер 1 в света. Общо сърбинът получава днес близо 25 милиона долара годишно от спонсорство.
Федерер: 300 милиона долара за 10 години
Друг пример е неговият бивш съперник Роджър Федерер. Този път обаче промяната е свързана с разногласия с бившия му партньор: Nike.
През 2018 г. швейцарецът напуска американската компания и подписва една от най-големите сделки в историята на спорта: 300 милиона за десет години с Uniqlo. Важно, но не и лесно решение, тъй като в действителност не е било негов избор.
„Nike, историческият му партньор, го изостави“, ще признае по-късно неговият агент Тони Годсик.
Още по-лошо: швейцарецът оставя след себе си митичното лого „RF“, собственост на Nike. Символична рана и едно от най-могъщите лога в спорта, отнето от него.
Що се отнася до последния член на Голямата тройка, историята е различна. Рафаел Надал никога не е напускал своя екипировач (Nike), с когото подписва още на 13-годишна възраст.
Тази вярност позволи на испанеца да печели по 10 милиона долара годишно и да притежава собствено митично лого: прочутите рога на Бика от Манакор (прякор на Надал).
Nike вече е в бъдещето със Синер и Алкарас
Надал и Федерер вече са в пенсия, загуба, която може да изглежда огромна за Nike. Но без паника, калифорнийската компания е подсигурила бъдещето.
Новата вълна вече струва злато. Карлос Алкарас и Яник Синер са новите машини за продажби. Nike и другите марки разбраха: влиянието им в социалните мрежи и резултатите им ги изстреляха до ранга на звезди.
Договорите им? Между 15 и 20 милиона евро годишно за всеки. С бонус – персонално лого, както при техните предшественици (Алкарас трябва да разкрие своето по време на Откритото първенство на Австралия 2026). Само това.
Стратегии на марките, договори и лов на таланти
Ситуация-мечта, която дава идеи и на други марки. Всеки иска своя Алкарас и своя Синер, до степен да подписва с деца още преди да навършат 12 години.
Социалните мрежи усилват видимостта и един вирусен юноша може да привлече спонсори, без да е изиграл нито един мач в основна схема.
Диан Пари, бивша №1 в света при девойките, разказва: „Подписах с Asics много млада, щом започнах да се състезавам в юношеския тур.“
И това не е единственият пример: Шарапова подписва първия си договор с Nike на 11 години, Коко Гоф се присъединява към New Balance на 14, а Винъс Уилямс получава 12 милиона от Reebok едва на 15.
„По-лесно е да подпишеш с Новак Джокович, отколкото с някои юноши“
Все по-често срещано явление, което често създава главоболие за марките. Преговорите с млада надежда могат да бъдат по-трудни, отколкото с утвърдена звезда:
„Много по-лесно е да подпишеш с Новак Джокович, отколкото с някои юноши, защото той има много ясна визия. Той знае точно какво иска“, обясни Марина Каияцо, консултант в Asics, пред нашите колеги от Tennis Legend.
Освен това семейният натиск често е огромен. Родителите искат да обезпечат бъдещето. Марките искат да заключат договора. А играчите, понякога още деца, се превръщат, без да го желаят, в маркетингови вектори.
Неравенства: звездите и останалият свят
И накрая, ако битката между марките никога не е била толкова ожесточена в опитите им да привлекат играч или играчка, какво става после, след подписването на договора? Какви са клаузите? Всички играчи ли имат едни и същи права?
Не, някои шампиони от тура могат да договорят определени клаузи – за максимален брой фотосесии и събития годишно, както и правото сами да избират екип, обувки и да работят в тясно сътрудничество с марката.
Което не е (винаги) така при един обикновен играч, който трябва да спазва следните правила:
- изключително носене на марката, присъствие на изисканите фотосесии, медийни и онлайн задължения, всичко това под заплаха от санкции при неносене или „липса на видимост“.
Бягство напред без граници?
Отношенията играч–марка продължават да се развиват с всеки сезон. Гигантите в тениса винаги са били добре платени. Но никога толкова, колкото днес. И никога толкова рано в кариерата си.
Тенисът никога не е бил толкова медийно отразяван. А зад кулисите – никога толкова доходоносен. Тема, която повдига следните въпроси:
докъде ще стигнем в превръщането на тениса и неговите действащи лица в истински маркетингов продукт? Добро ли е това за тениса?
И ако не, не е ли това необходимо зло? Не рискуваме ли по пътя да изгубим онова, което съставлява „душата“ на този почти двувековен спорт?
