Когато тенис звездите сменят корта: от певеца Ноа до депутата Сафин – другият мач, този на преквалификацията
След години, прекарани в тичане по кортовете и пътувания по целия свят, неизбежно идва моментът, в който ракетата окончателно се закачва на пирона. За професионалните тенисисти спортната пенсия често идва преди четиридесетгодишна възраст и пред тях остава цял един живот, който трябва да бъде преизграден.
Докато мнозина поемат по добре утъпканите пътеки на преквалификацията – капитан на отбора за Купа „Дейвис“, треньор на новото поколение, медиен консултант или директор на турнир – други избират далеч по-изненадващи посоки.
Между онези, които остават верни на белите линии на правоъгълника за игра, и тези, които се впускат към неочаквани хоризонти, бившите шампиони ни предлагат пъстър и разнообразен панорамен поглед към един „втори живот“.
Някои не се колебаят да заменят тенис шортите с костюми, които вече нямат нищо общо със спорта на тяхната младост, както направи Марat Сафин за няколко години. Потапяне в тези съдби след края на състезателната кариера, където се преплитат класически преквалификации и необичайни траектории.
НАЙ-КЛАСИЧЕСКИТЕ ПРЕКВАЛИФИКАЦИИ
Повечето пенсионирани тенисисти всъщност не се отдалечават особено от жълтата топка. Много от тях стават треньори сравнително бързо, като Бьорн Фратанджело, който почти веднага след като обяви края на кариерата си, стана треньор на съпругата си Мадисън Кийс.
Множество играчи, познали славата по време на активната си кариера, се радват и на успешен треньорски път, като например Борис Бекер, номер 1 в света през 1991 г., който работи с Новак Джокович между 2014 и 2016 г. – златен период в кариерата на сърбина.
Някои също опитват късмета си и като капитани на отбори за Купа „Дейвис“, както направи Давид Ферер. Испанецът, след тримесечна работа с Александър Зверев, бе назначен за капитан на отбора на Испания в края на 2022 г. При двубоя срещу Чехия във Final 8 на Купа „Дейвис“ 2025 той отново се изправи срещу Томаш Бердих, някогашен съперник на корта, който днес е капитан на националния си отбор.
Други решават да изберат малко по-нетипична роля в света на тениса: тази на директор на турнир. Фелисиано Лопес пое поста директор на турнира в Мадрид още преди да е приключил кариерата си, както и Томи Хаас, който пое ръководството на Индиън Уелс през 2017 г.
Експертизата на телевизионния консултант
Сред онези, които решават да останат в тенис средите, без да влизат в ролята на треньори, мнозина бивши професионалисти се насочват към медиите. Да станеш телевизионен консултант е естествен преход: микрофон в ръка вместо ракета, те продължават да обикалят най-големите турнири, този път от студиата или край корта.
Със своя опит на най-високо ниво те предлагат на излъчващите медии ценна техническа експертиза и поглед отвътре към стратегиите, ударите и психологията на играчите.
За телевизионните канали тези бивши шампиони са безспорна добавена стойност, способни да разчетат тънкостите на играта и да обогатят зрелището за зрителите.
Изгряването на подкаста
Докато мнозина се преквалифицират като треньори или телевизионни консултанти, някои се отдават на съвсем друго упражнение: подкастите.
Пример за това са Анди Родик и неговият подкаст Served, или квартетът от Стив Джонсън, Джон Иснър, Сам Куери и Джак Сок в Nothing Major. Те обсъждат актуалните събития в тениса с честота, която сами избират. Четиримата американски приятели имат сериозни аргументи: експертни познания по тенис от бивши професионалисти, поднесени в приятелска и непринудена атмосфера, в която слушателят може да се почувства сякаш е в бар и разговаря с приятели.
Голям икономически потенциал
Форматът подкаст позволява да останеш свързан със света на тениса въпреки пенсионирането и да споделяш свободно своя опит и мнения. Тъй като играчът е водещ, той е напълно свободен в изказа си и няма ограничения.
Това позволява също така да се развият предприемачески качества, тъй като играчът – собственик на подкаста – отговаря за развитието на проекта си и трябва да го доведе до успешен край, ако иска той да бъде устойчив.
Оставайки в тенис средите, този формат предлага нови предизвикателства при запазване на известна независимост, по забавен начин и в собствен ритъм. Това контрастира с професията на консултант за телевизионен оператор, където свободата на изказ невинаги е толкова голяма, колкото в собствен подкаст.
От финансова гледна точка подкастът може да бъде привлекателен източник на доходи: благодарение на продуктовото позициониране той може да се окаже много доходоносен. Форматът е вече силно предпочитан от марките, които не се колебаят да спонсорират някои предавания, за да увеличат своята видимост.
От тениса към политиката: случаят Марат Сафин
Историята на Марат Сафин идеално илюстрира тези изненадващи траектории. Настоящ треньор на Андрей Рубльов и бивш номер 1 в света, руснакът избра за няколко години да скъса напълно с тенис света.
През 2011 г., само две години след като се оттегли от професионалния спорт, той пое по неочакван политически път, избран за депутат в руската Дума от управляващата партия „Единна Русия“.
Да използваш опита от тениса в новия си живот
За Сафин тази преквалификация изобщо не бе скок в непознатото. Шампионът напротив виждаше поразителни прилики с бившата си професия. Той тогава заяви: „Всичко, което съм научил в тениса, се опитах да приложа в другия си живот след спорта. А тенисът и политиката имат общо това, че трябва да знаеш кои са твоите приятели и кои – враговете ти.
В политиката както и в тениса трябва да живееш в момента и да си много уверен в себе си. За мен това не беше трудно, особено като, заобиколен от хора над 60-годишна възраст, аз бях най-красивият.“
Тази политическа скоба приключва през 2016 г., годината, в която е приет в Международната тенис зала на славата. Тогава Сафин заяви, че новият му статут предполага представителни функции, които иска да изпълнява изцяло, с което оправда решението си да се откаже от депутатския мандат и да се върне към тениса.
Завръщане у дома, което няколко години по-късно го отвежда на скамейката на Андрей Рубльов като треньор, затваряйки по този начин кръга на една толкова необичайна, колкото и кратка преквалификация.
Яник Ноа: от ракетата към микрофона
Ако Марат Сафин изненада, заменяйки тениса с политиката, Яник Ноа въплъщава вероятно една от най-зрелищните и най-успешни преквалификации в света на малката жълта топка. Победител на „Ролан Гарос“ през 1983 г. и емблематична фигура на френския тенис, Ноа не изчака края на състезателната си кариера, за да изследва друга страст: музиката.
Още през 1990 г., когато все още е активен на корта, шампионът започва да записва първите си песни. Но истинският подем на музикалната му кариера идва след спортното му оттегляне през 1996 г. С първия си албум Black & What, издаден през 1991 г., а после и най-вече с Urban Tribu през 1993 г., Ноа налага своя уникален стил, смесващ реге, поп и африкански влияния.
Втора кариера, толкова блестяща, колкото първата
Успехът не закъснява – и то в големи мащаби. Албумите му се продават в милионни тиражи във Франция. Ноа изпълва най-големите концертни зали и дори изнася концерт на „Стад дьо Франс“ пред десетки хиляди зрители. Постижение, с което малцина могат да се похвалят в своята преквалификация: преминаване от статут на спортен шампион към този на звезда на френската музика.
Това, което прави пътя на Ноа особено впечатляващ, е способността му да се изяви на изключително ниво в две толкова различни области. Французинът успя да разчита първо на популярността, придобита като тенисист, а след това на певческия си талант, за да затвърди тази втора кариера.
Днес за много французи Яник Ноа е толкова – ако не и повече – певецът с дредовете, който вдига тълпите на крака, колкото и бившият тенисист, разплакал от радост „Ролан Гарос“ през 1983 г.
Едно е сигурно: между музикалната си дейност, ролята си на капитан на френския отбор за Купа „Дейвис“ и благотворителните си ангажименти Ноа успя да изгради следтенис живот, толкова богат и вдъхновяващ, колкото и кариерата му на играч. Доказателство, че пълното излизане от установените рамки понякога е най-добрият възможен избор.
Живот след живота
Краят на професионалната кариера на тенисист може да се окаже труден. Може да се появи усещане за празнота, тъй като ежедневието му се променя драстично от един ден за следващия. За да се управлява този преход, трябва да си подготвен и да имаш ясни проекти.
Независимо дали избират да останат близо до кортовете, или да се отдалечат радикално, тенисистите доказват, че спортната кариера не е край сама по себе си, а трамплин към нови приключения.
От треньорските пейки до телевизионните студиа, от пленарните зали на парламентите до концертните сцени, тези преквалификации разкриват една често непозната реалност: зад шампиона стои личност с много лица.
От тези пътища ясно личи, че качествата, развивани на корта – решителност, управление на стреса, способност за адаптация, дисциплина – се оказват безценен коз във всяка област.
Марат Сафин много добре го бе разбрал, когато правеше паралел между тениса и политиката. Яник Ноа го доказа, пренасяйки своя чар и енергия от правоъгълника за игра върху музикалната сцена.
Спортната пенсия: началото на нов мач
Но отвъд индивидуалните успехи тези преквалификации повдигат по-общ въпрос: как най-добре да се подпомогнат тези елитни спортисти в този решаващ преход?
Защото ако някои естествено се разгръщат в своя втори живот, други трудно намират своя път, след като са живели единствено за и чрез спорта от най-ранна възраст. Между онези, които иновират с подкасти, тези, които предават знанията си като треньори, и онези, които се осмеляват на неочаквани пътища, всеки маршрут напомня, че няма един-единствен начин да успееш в своята преквалификация.
Една сигурност остава: краят на кариерата на тенисист никога не е точка, а по-скоро начало на нов мач. От тях зависи да намерят печелившата стратегия, за да го спечелят и да изпитват удоволствие от него.
Купа Дейвис: между реформи, критики и национална култура 
Когато тенис звездите сменят корта: от певеца Ноа до депутата Сафин – другият мач, този на преквалификацията 
Лаборатория на тениса на утрешния ден – има ли бъдеще Мастърсът Next Gen? 
Тенис: малко познатите истини за междусезона – между почивка, стрес и физическо оцеляване