Купа Дейвис: между реформи, критики и национална култура
Купа Дейвис, митично тенисно състезание, създадено през 1900 г., през първите четири години от своето съществуване противопоставя само
Съединените щати и Великобритания. Постепенно се отваря за различни нации – първо за Белгия, Франция, Австро-Унгария и Астралазия (отбор на Австралия и Нова Зеландия).
С течение на времето тя претърпява различни промени, с появата на Световна група през 80-те години и отварянето си днес към 159 нации.
За съжаление, от 2010-те години насам състезанието преминава през сериозни сътресения. То е все по-често бойкотирано от големите играчи, които вече не се колебаят да го пропускат, отдавайки приоритет на кариерата си на сингъл в и без това препълнен календар.
Реформа, която предизвиква бурни дебати
Предложения за реформи се появяват до въвеждането на новия формат през 2019 г.: край на мачовете в три победи от пет сета и въвеждане на финална фаза на неутрална територия в края на годината за една седмица.
Въпреки това тази реформа никак не се харесва на всички действащи лица в тениса, особено на тези от страни с богата история в това състезание.
Яник Ноа, капитан на отбора на Франция за Купа Дейвис през 2018 г., когато реформата тъкмо беше гласувана, заяви: „Тази мярка е твърде радикална и според мен ще убие душата и самата същност на Купа Дейвис.
„Парите решават“
За мен това ще е малко като цирк. Ръководителите бяха принудени да вземат радикално решение, защото някои играчи забравиха историята на Купа Дейвис. Когато нашият №1 казва, че приоритетът му е Купа Дейвис, това е духът, който би позволил да се запази надпреварата такава, каквато беше.
От момента, в който някои играчи предпочитат да играят демонстративни мачове или турнири с по-високо заплащане, това е техен избор. Купа Дейвис страда от това. Парите решават.“
Но макар всички тези промени да причиняват болка в сърцата на повечето действащи лица в тениса, културата на Купа Дейвис продължава да съществува – между хубавите спомени за бившите играчи и желанието да се запази любовта към това отборно състезание, толкова специално в индивидуален спорт.
КУПА ДЕЙВИС КАТО НОСИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ
За спортист от най-високо ниво да представлява страната си много често е голяма чест. В тениса това също означава да оправдаеш надеждите, които Федерацията е възложила на теб.
Играчът може да се превърне и да надхвърли себе си в Купа Дейвис, защото усеща своеобразен морален дълг към страната си.
Още от първите си години много от тях са се възползвали от конкретната подкрепа на своята Федерация: финансова помощ за пътуване по юношески турнири, достъп до модерни инфраструктури, национални треньори, лагери, медицинско придружаване… Всичко това представлява значителна инвестиция, която е спомогнала да станат професионалисти.
В замяна Купа Дейвис се превръща в привилегирован момент, в който да върнеш нещо на нацията, която те е подкрепяла. За някои да играят с националните цветове означава да почетат този път, да благодарят на тези, които са вярвали в тях, и да защитят система, която им е дала средствата да достигнат най-високо ниво.
Отборен дух в индивидуален спорт
Купа Дейвис предлага емоции, които един играч не може да изпита, когато играе по турнирите. Джон Милман, който победи Роджър Федерер на US Open 2018, за да достигне четвъртфиналите и да срещне Новак Джокович, предпочете да говори за спомените си в Купа Дейвис като за любимите моменти от кариерата си.
През януари 2025 г. той заяви в ексклузивно интервю за TennisTemple: „Дори ако победата над Роджър в четвъртия кръг на US Open 2018 беше наистина специален спомен, за мен най-специалните моменти всъщност са тези, в които можех да представлявам страната си. Имах шанса да участвам на две Олимпийски игри, в Рио и Токио. Обожавам тези моменти, както и Купа Дейвис.
„Предпочитах моментите, в които представлявах страната си“
Бях много честит и щастлив да бъда част от този отбор. Да имам идол като Лейтън Хюит за капитан беше изключително специално за мен. И наистина създаваш връзки с другите австралийски тенисисти през тези седмици. За мен най-специалните моменти може би са тези, в които можех да представлявам страната, но е ясно, че да победя Роджър на US Open беше огромно постижение, защото той е един от най-великите играчи на всички времена на толкова важна сцена. Това беше вълнуващ момент за мен, но предпочитах мачовете, в които представлявах страната си.
И мисля, че когато си австралийски тенисист, това е нещо уникално – наистина разчиташ на тези отношения с другите австралийски играчи. Както вече казах, прекарваш толкова много време далеч от дома, че ставаш много близък с тях. Затова се озоваваш в отбор с играчи, с които си изградил много силни връзки.“
„Купа Дейвис означава всичко за мен“
Както подчертава Милман, Купа Дейвис има много специално място в сърцата на австралийците. Алекс де Минор също обожава това състезание – той има татуирано числото 109 над левия си гръден мускул. Число, което има много особено значение за него, тъй като той е 109-ият австралийски играч, представлявал страната си за Купа Дейвис. През 2019 г., в думи, цитирани от „Екип“, той заяви: „Това е единствената татуировка, която ще имам през живота си. Купа Дейвис означава всичко за мен, затова си я направих точно над сърцето.“
С население от около 27 милиона души Австралия е печелила Купа Дейвис 28 пъти. Това е страна, която е имала много големи тенисисти, като Род Лейвър, Рой Емерсън или по-скоро Лейтън Хюит.
Австралийските играчи често имат особено силни връзки помежду си, и това се дължи до голяма степен на географията на тяхната страна, както обясни Милман. Австралия е изолирана от останалия тенис свят, а почти всички важни турнири се играят на десетки часове полет от дома.
Още от юношеските категории те пътуват заедно, споделят едни и същи безкрайни полети, едни и същи далечни турнета и едни и същи периоди на адаптация. Тази ситуация естествено създава солидарност: те се групират, подкрепят се и формират сплотено ядро, за да посрещнат отдалечеността. Тази другарска близост изгражда истинска групова култура, която след това се проявява в Купа Дейвис, където австралийците често създават впечатлението, че са нещо повече от отбор.
Френското наследство пред лицето на реформата
Във Франция културата на Купа Дейвис също е много силна. Играчите са свикнали да играят в отбори, особено с междуклубните първенства. Титлата в Мелбърн през 2001 г. срещу Австралия на Лейтън Хюит още стои в паметта на много французи, влюбени в тениса. Арно Клеман, член на отбора по онова време, заяви: „Вечерта в Мелбърн след победата ни през 2001 г. ще остане най-хубавата в живота ми като спортист“.
Реформата на Купа Дейвис, гласувана през 2018 г., също беше обект на множество критики по онова време.
Въпреки това президентът на Френската федерация по тенис тогава, Бернар Джудичели, подкрепяше реформата. За него връщане назад е невъзможно и сегашният формат е успех.
СТИЙВ ДАРСИС, ГЕРОЙ НА КУПА ДЕЙВИС: КОГАТО ЗНАМЕТО УМНОЖАВАШЕ НЕГОВИЯ ТЕНИС
Стийв Дарсис, настоящ капитан на отбора на Белгия за Купа Дейвис, се прочу в кариерата си на сингъл с победата си над Рафаел Надал на Уимбълдън през 2013 г., но и с изявите си в Купа Дейвис. Белгиецът имаше особена привързаност към това състезание по време на кариерата си, когато мачовете все още се играеха във формат домакинство/гостуване.
Дарцис – решаващ при двубоите за всичко или нищо
Това, което особено му харесваше, беше решаващият пети мач при резултат 2-2, в който вторите ракети на всеки отбор се изправяха една срещу друга, за да донесат решаващата точка на своя тим, синоним на победа. До загубата си срещу Люка Пуй при триумфа на французите през 2017 г. той имаше баланс 5-0 в тези решаващи мачове.
Общо е спечелил 22 мача и е загубил 12. Най-красивата му победа вероятно е срещу Александър Зверев през 2017 г. в зала в зала в зала в зала във Франкфурт. Белгиецът се наложи с 2-6, 6-4, 6-4, 7-6 и изигра голяма роля в похода на Белгия, която достигна финала същата година.
Културата на Купа Дейвис
След като победи Зверев, който тогава беше №22 в света, Дарсис подчерта специфичността на Купа Дейвис: „Голямата разлика беше, че ние имахме отбор, а Германия – индивидуалности.
Вярно е, че опитът много ми помогна. Александър Зверев един ден ще бъде в Топ 5, но все още трябва да се научи какво е да играеш в Купа Дейвис.“
Нов формат, който критикува без колебание
Като настоящ капитан на тима на Белгия Дарсис сега предава тази култура на отборната надпревара на своите играчи, макар че сегашният формат на Купа Дейвис силно не му допада и той не пропусна да го критикува по време на пресконференция на Финал 8 през 2025 г.
„За мен Купа Дейвис вече наистина не съществува, смятам, че форматът е наистина отвратителен.“
ДУХЪТ НА ВЕЧНО СЪСТЕЗАНИЕ
Отвъд скорошните полемики и трансформациите, които разклатиха нейната идентичност, Купа Дейвис остава особено състезание в тенис пейзажа. Тя се опира на над вековна история, на поколения играчи, израснали с мечтата да защитават своите цветове, и на емоции, които индивидуалният тур не може напълно да възпроизведе.
Дали става дума за усещането да върнеш нещо на страната си за това, което ти е дала, за силата на колектива в самотен спорт или за почти братската връзка, която някои нации като Австралия успяват да създадат, Купа Дейвис продължава да ражда уникални моменти. Подвизите на играчи като Стийв Дарсис, Алекс де Минор или френските герои от Мелбърн 2001 свидетелстват за този пламък, който продължава да гори, дори когато форматът се променя.
Докато има играчи, които продължават да смятат този екип за чест и отговорност, и докато запалянковците се разпознават в тези национални битки, духът на Купа Дейвис ще оцелява. Може би тя е променила облика си, но вероятно не е загубила напълно душата си.
Купа Дейвис: между реформи, критики и национална култура 
Парадоксът, който разделя тениса: между изтощени играчи и претоварен календар, но и умножаващи се демонстративни мачове 
Подготовката на бъдещите шампиони: упадъкът на френския публичен модел пред частните академии 
Заплашва ли паделът тениса? Потапяне в революцията, която разклаща установения ред