Лаборатория на тениса на утрешния ден – има ли бъдеще Мастърсът Next Gen?
Създаден през 2017 г., Мастърсът Next Gen (или Next Gen ATP Finals) не е просто „мини Мастърс“ за осемте най-добри играчи под 21 години. За ATP той е лаборатория: пространство, в което се тестват нови правила, като същевременно се осветяват звездите на утрешния ден.
Турнирът съчетава интензивен ритъм, непринудена атмосфера и спектакъл, замислен така, че да задържи вниманието на съвременната публика. Наполовина между традиция и шоу, той надхвърля простото преследване на трофей: поставя въпроса за бъдещето на тениса и разкрива талантите, призвани да доминират в тура.
СТРАХОВЕТЕ НА ATP ПРЕД ЛИЦЕТО НА КРАЯ НА ЕДНА ЕПОХА
За да се разбере защо Мастърсът Next Gen предизвиква такъв интерес, трябва първо да се върнем към неговата същност: да покаже какъв ще бъде тенисът утре – както чрез играчите, така и чрез самата игра. ATP го замисля като разкривател, събитие, способно за няколко дни да кондензира големите тенденции, които оформят бъдещето на тура. Форматът е кратък, интензивността е максимална, но амбицията е огромна.
През 2016 г. Роджър Федерер, контузен първо в коляното, а след това в гърба, прекратява сезона си след Уимбълдън. Рафаел Надал лекува контузия в китката. А Новак Джокович, въпреки че е безспорният господар на тура в началото на сезона, започва да се клати и показва първи признаци на загуба на увереност.
Само Анди Мъри, станал № 1 в света, изглежда на върха на своето изкуство. Достатъчно, за да породи размисъл – и известна тревога – в ATP, която вижда своите суперзвезди да дават преждевременни признаци на изтощение, макар че упадъкът им всъщност ще настъпи по-късно.
Именно в този климат на несигурност Крис Кермод, тогавашен шеф на ATP, решава да създаде Next Gen ATP Finals, турнир, замислен като незаменим инструмент за подготовка на наследяването на Голямата четворка.
„Сменящото се поколение идва, ние трябва да осветим тези нови таланти“
На 19 ноември 2016 г. Next Gen ATP Finals са официално основани – ново състезание, което ще обогати календара през следващата година.
Концепцията напомня тази на ATP Finals, които събират осемте най-добри играчи на сезона. Но този път новодошлите и младите надежди (21 или по-малко до 2024 г., 20 или по-малко след това) са тези, които ще имат шанса да бъдат под светлините на прожекторите.
Осем играчи, включително един с „уайлд кард“ (покана), са поканени в Милано, град домакин на първите пет издания на събитието.
„ATP носи отговорност да популяризира повече играчи пред много по-широка публика“, обяснява Крис Кермод, и продължава: „Имаме суперзвезди, които през последните десет години надхвърлиха рамките на спорта и се превърнаха в истински световни икони. Но сменящото се поколение идва и трябва да осветим тези нови таланти.“
Търсене на иновации, за да се съблазни младата публика
Не е тайна за никого: новите поколения, и по-специално Поколение Z (хора, родени между 1997 и 2012 г.), са израснали с появата на екраните (телефони и таблети), социалните мрежи и изобилието от кратко, динамично и зрелищно съдържание.
Все елементи, които се противопоставят на самата същност на тениса – спорт, в който мачовете, особено в Големия шлем, могат да се играят в пет сета и да продължат повече от четири или пет часа. При тези условия е трудно да се задържи вниманието на младите, без те да бъдат изкушени да проверяват смартфона си.
Именно изхождайки от констатацията за застаряваща публика – средната възраст на абонатите на Tennis TV по онова време е 61 години – ATP измисля Next Gen ATP Finals. Идеята: да се предложат по-кратки двубои, замислени почти като шоу, в които участват млади играчи, способни да вдъхновят новото поколение и да се превърнат в шампионите на утрешния ден.
„Хората обичат да гледат своите идоли, това няма да увеличи зрителите“
Макар идеята да изглежда очевидна, създаването на това събитие поражда известен скептицизъм в тура. Андрей Рубльов, участник в първото издание, тогава заявява:
„Това няма да помогне за увеличаването на зрителите. Може би само в самото начало. Но самият тенис няма да стане по-популярен. Според мен би било по-добре да се поканят толкова емблематични играчи като Роджър Федерер. Хората обичат да гледат своите идоли и никой наистина не се интересува от правилата.“
Докато някои гласове, като тази на Рубльов, се съмняват в реалното въздействие на събитието, ATP настоява: за да се модернизира тенисът, трябва да се осмелиш да разклатиш основите му. И именно на тази територия – правилата, ритъма и постановката – Next Gen ATP Finals бързо ще се отличат.
ПРАВИЛА, КОИТО РАЗКЛАЩАТ КОДОВЕТЕ НА ТЕНИСА
Още при първото си издание Мастърсът Next Gen заявява своя статут на експериментална лаборатория, в пълна противоположност на традиционните турнири в тура, където всяка промяна предизвиква дебати и полемики.
Най-спектакулярната промяна засяга формата на мачовете: вече няма понякога маратонски сетове, а двубой в три от пет сета, всеки до четири гейма, с тайбрек при 3–3.
Ефектът е моментален: по-интензивни начала на сетовете и постоянен натиск върху подавача и върху посрещащия. Всеки пункт е от значение, защото иначе сетът може да бъде загубен много бързо.
За да засили тази динамика, ATP решава също да премахне предимствата: при 40–40 един решителен пункт решава гейма, както вече е при двойките. „Лет“ при сервис също изчезва. Ако топката докосне лентата на мрежата и падне в полето за сервис, разиграването продължава.
ELC, новият крал на съдийството
Що се отнася до съдийството, скъсването с традицията е почти пълно. Макар че столовият съдия остава, за да обявява резултата, линийните съдии са заменени от електронно отсъждане (ELC, Electronic Line Calling на английски) – система, използвана дотогава само при „чалъндж“ (искане за проверка от играчите), но не и за директно отсъждане на мача.
За първи път в историята на турнир от ATP решенията са автоматични, моментални и неоспорими. Начин да се намалят прекъсванията и конфликтите около съдийството.
Това е, между всички иновации, въведени в състезанието, тази, която впоследствие ще има най-голямо въздействие върху туровете на ATP и WTA.
По-бързо редуване на разиграванията
Управлението на времето също е напълно преразгледано. Знаковият „shot clock“ налага 25 секунди между точките. Видим за всички хронометър, разположен на таблата в дъното на корта, напомня на играчите, че вече няма време за протакане.
Shot clock-ът е и нещо като мълчаливо послание към играчи като Рафаел Надал или Новак Джокович, известни с това, че си дават време между точките и редовно надвишават 30-те секунди преди да сервират. Мярка, която удовлетворява феновете, уморени от тези понякога безкрайни рутини.
Забележима поява на коучинга, разрешено движение на трибуните
При смяната на страните се появява друга важна промяна.
Чрез обикновени слушалки играчи и треньори могат да общуват накратко, както прави състезателен инженер във Формула 1 или спортен директор в колоезденето.
Накрая, на публиката се предоставя необичайна свобода за тенис мач: влизания, излизания и придвижвания са разрешени по време на разиграване.
Само дъното на корта, зоната, в която играчите най-често са смущавани от движения, остава изключение. Аномалия за пуристите, знак за отваряне за онези, които мечтаят за по-жив тенис, по-близък до кодовете на останалите спортове.
Отвъд новия формат, Мастърсът Next Gen пожъна успех и на спортно ниво: турнирът даде истински трамплин на новото поколение, способно да разклати Голямата тройка и нейните васали. С течение на изданията надпреварата оформи и изложи новите лица, предназначени да доминират в ATP тура.
ТРЕМПЛИН ЗА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ
През 2017 г. първото поколение, призвано да наследи Голямата тройка, вече е добре познато на любителите на тениса. Андрей Рубльов, четвъртфиналист на US Open няколко месеца по-рано, Денис Шаповалов – автор на гръмка победа над Надал в Монреал – Карен Хачанов и Борна Чорич са сред фаворитите.
И все пак изненадата идва другаде: Хьон Чун, на 21 години, се утвърждава като откритието на турнира, побеждавайки Рубльов на финала. Няколко седмици по-късно той потвърждава, че преминаването му през Милано е било спусък: достига до полуфиналите на Откритото първенство на Австралия след впечатляващ поход, белязан от победа над Новак Джокович.
Но въпреки очевидния му потенциал, развитието му по-късно ще бъде прекъснато от повтарящи се контузии.
Между Синер и Алкарас, красивото наследство, оставено от Милано
Година по-късно Стефанос Циципас печели титлата. Атакуващата му игра и бекхендът с една ръка, вече рядкост в тура, потвърждават възхода му: година по-късно той триумфира на ATP Finals в Лондон, доказвайки, че Милано разкрива повече от просто потенциал.
След това идва ред на Яник Синер, 18-годишен и едва № 93 в света, да блести. Бившият италиански ски талант прелита над състезанието и триумфира пред своята публика. Пет години по-късно той ще стане № 1 в света и многократен носител на титли от Големия шлем.
През 2021 г. се появява още един феномен: Карлос Алкарас, също на 18 години, бъдещият знаменосец на испанския тенис и наследник на Рафаел Надал, доминира над съперниците си и се налага като откритието на турнира. По-малко от година по-късно той печели US Open и става най-младият № 1 в света в историята, илюстрирайки перфектно ролята на трамплин на Мастърса Next Gen.
Красиви възходи… и няколко разочарования
В хода на осемте издания Мастърсът Next Gen разкри множество таланти.
Някои от тях днес редовно се движат между топ 10 и топ 30: Даниил Медведев, Карен Хачанов, Андрей Рубльов, Холгер Руне, Лоренцо Музети, Алекс де Минор, Уго Умбер, Алехандро Давидович Фокина, Джак Дрейпър, Иржи Лехечка, а по-скоро напоследък – Артюр Фис и Якуб Меншик.
За други продължението е по-сложно. Хамад Медедович, коронясан през 2023 г., трудно се налага в топ 50; Доминик Стрикер преминава през период на съмнения и обмисля пауза в кариерата си, докато Брандън Накашима, победител през 2022 г., все още чака първата си титла в основния тур.
ИНОВАЦИИ, ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В НОРМА
Когато ATP стартира Мастърса Next Gen през 2017 г., мнозина си представят просто експериментално игрище, лаборатория без реални последици върху тура.
Осем години по-късно равносметката е коренно различна: няколко иновации, тествани в Милано, бяха възприети трайно, доказвайки, че турнирът донякъде изпълни мисията си.
„Губим чара на тениса“
Най-забележимата трансформация остава приемането на изцяло електронно съдийство. Без линийните съдии всички решения вече се поверяват на ELC – по-бърз, по-надежден и по-малко оспорван.
Ускоряването на този преход датира от пандемията от Covid-19, която наложи временното премахване на линийните съдии. Оттогава целият тур премина към изцяло електронно отсъждане.
Това използване на технологията не убеждава всички играчи, като Артюр Фис, носталгичен за линийните съдии на клей:
„Губим чара на тениса. Когато бях млад, на корта имаше повече живот. На твърдо става, но на клей съдиите наистина липсват.“
Само „Ролан Гарос“ още се съпротивлява: турнирът ще запази линийните съдии и през изданието си през 2026 г.
Coaching pods, монтирани в Мелбърн
Друга промяна, превърнала се в неизбежна: въвеждането на 25-секундния shot clock.
От 2020 г. насам хронометърът между две подавания е норма в туровете на ATP и WTA. Правило, което от приемането си насам е довело до множество предупреждения за превишено време – понякога напълно оправдани, понякога много по-малко според играчите.
По-дискретна, но не по-малко съществена, още една еволюция се наложи: разрешаването на коучинг на корта. Но няма нужда от слушалки: от сезона 2025 г. играчите могат свободно да разговарят с треньора си, без да се страхуват от санкция.
Откритото първенство на Австралия, вдъхновено от тази нова свобода, дори реши да отиде една крачка по-далеч: „coaching pods“ са монтирани в ъгъл на централния корт, за да улеснят обмена между играчите и техния щаб.
Новост, която не е напълно въодушевила всички: „Всички спортове еволюират и иновират и тенисът не прави изключение. Така е.“ – казва например Александър Зверев. Стефанос Циципас пък призна, че се е „смял“, когато е видял това ново творение, измислено от Крейг Тайлли, директора на турнира.
ПИОНЕРСКИ ПРОЕКТ В ТЪРСЕНЕ НА ВТОРО ДИШАНЕ
Бъдещето на Мастърса Next Gen днес изглежда несигурно. Макар няколко иновации да се наложиха, други останаха просто експерименти: сетовете до четири гейма, премахването на предимствата или отмяната на „лет“ при сервис няма да бъдат възприети.
ATP също изглежда в търсене на обновление: през 2025 г. две правила се променят. Почивката между сетовете се намалява от 120 на 90 секунди, а зрителите получават пълна свобода на движение през първите три гейма. Корекции, които създават впечатление, че ръководният орган се върти в кръг, сякаш почти е изчерпал идеите си за преоткриване на тениса.
Към днешна дата интересът към турнира изглежда преди всичко спортен – и все по-ограничен. През 2024 г. ATP дори намалява възрастовата граница до 20 години и премахва местната „уайлд кард“, която рядко се оправдаваше.
Преместването на турнира в Джеда (2023–2025), в разгара на декември, намали неговата привлекателност: много играчи предпочитат да си починат или да се подготвят за следващия сезон. Отказите се множат, а дори участниците понякога трудно намират мотивация.
Артюр Фис през 2024 г. заяви, че подхожда към състезанието „като към тренировка за една седмица“, докато Жоао Фонсека, макар и победител, се отказа да се върне през следващата година.
Името Next Gen, използвано като развоен програмен инструмент
Освен отсъствието на най-големите звезди на тура, остават и други съмнения. ATP например преждевременно прекрати договора си със саудитската федерация, оставяйки турнира без град-домакин за 2026 г. Договорът между двете страни все пак беше до 2027 г.
За да се опита да продължи наследството на термина „Next Gen“, ATP обяви през 2024 г. създаването на система, която подпомага развитието на младите играчи: тези от топ 350 под 20 години получават осем директни влизания в турнири Challenger 125 или 100, а тези от топ 250 разполагат допълнително с „уайлд кард“ за ATP 250 и две покани за квалификации.
Но тази по-широка преориентация подчертава и промяната на епохата. В момент, когато някои иновации бяха възприети, а други останаха на стадий експеримент, Мастърсът Next Gen се оказва на повратна точка.
Отслабен от мястото си в календара, намаляващия интерес на играчите и несигурността около бъдещето му, турнирът сякаш се отдалечава от първоначалната си амбиция и се превръща в обикновен инструмент за развитие. Остава да се види какво всъщност представлява той за модерния тенис – и дали все още има роля за него през следващите години.
СТАБИЛНО НАСЛЕДСТВО, НЕСИГУРНО БЪДЕЩЕ
Осем години след създаването си Мастърсът Next Gen оставя контрастно наследство. Замислен като лаборатория за модернизиране на тениса и подготовка на ерата след Голямата тройка, той позволи тестването на основни иновации – от shot clock-а до електронното съдийство – и разкри някои от играчите, които днес доминират в тура, като Синер и Алкарас.
Но мястото му в календара, по-слабото ангажиране на играчите и пренареждането на приоритетите на ATP в крайна сметка отслабиха ролята му. С понижаването на възрастовата граница и разработването на по-широка програма „Next Gen“ турнирът днес сякаш търси своя смисъл.
Бъдещето ще покаже дали ще успее да се преоткрие… или вече принадлежи към миналото.
Лаборатория на тениса на утрешния ден – има ли бъдеще Мастърсът Next Gen? 
Тенис: малко познатите истини за междусезона – между почивка, стрес и физическо оцеляване 
А ако тенисът изгуби душата си? Случаят с роботизираното съдийство между традиция и обезчовечена модерност 
Досиета - Саудитска Арабия, контузии, война и бизнес: очарователните задкулисия на тениса, разкрити от TennisTemple