Да смениш треньора или да се преизобретиш: междусезонието – време за избори
Всяка край на сезона отваря тих, но решаващ строителен обект: този на стратегическите избори. Междусезонието, кратка пауза в претоварения календар, се превръща в единствения момент, в който играчите могат да анализират годината си, да преценят обкръжението си и да коригират щаба си.
Някои избират да прекъснат цикъл, който губи скорост, други предпочитат да запазят ядрото си, като същевременно добавят свежест или модернизират методите си. В тениса, по-взискателен от всякога, способността да се реорганизираш по време на междусезоние се превърна в необходимост.
ЗАЩО ДА СЕ СМЕНИ ТРЕНЬОРЪТ ПО ВРЕМЕ НА МЕЖДУСЕЗОНИЕТО?
С приблизително шест седмици почивка преди старта на новия сезон, играчите трябва да намерят точния баланс между възстановяване, участия в демонстративни мачове и основна работа. Този период е посветен и на физическото укрепване, както и на разработването на нови технически и тактически оси.
Именно тези последни елементи могат да се окажат решаващи в подготовката – било за да изненадат съперниците, да развият конкретен компонент от играта или да възприемат различен ментален подход.
В контекст, в който календарите на ATP и WTA са все по-натоварени, прозорецът за осъществяване на дълбоки промени остава изключително ограничен. А смяната на треньор по средата на сезона често се оказва деликатен, дори понякога контрапродуктивен избор.
Междусезонието изглежда следователно като перфектната възможност играчите да „почистят“ щаба си или да го подсилят. През декември те могат да работят без непосредствения натиск на резултатите, да положат основите на нов проект и да започнат наново цял цикъл на физическа и техническа подготовка.
Очевидни спортни причини
В края на сезон, който продължава единадесет месеца, тенисистите подлагат годината си на щателен анализ. Класирането никога не лъже: стагнация, отстъпление или неспособност да се премине нов праг са достатъчни, за да породят съмнения. Ранни елиминации, провали в големите турнири и загуби срещу едни и същи типове съперници са сигнали, които тласкат към търсенето на нов поглед.
В този контекст треньорът – стожерът на спортния проект – логично бива поставен под въпрос. Явлението се подсилва от еволюцията на тениса: нараснала физическа интензивност, бърза адаптация към настилките, необходимостта да разполагаш с оръжия, които да са решаващи срещу най-добрите.
Някои играчи тогава смятат, че са достигнали технически или тактически таван с настоящия си щаб.
Франсис Тиафо илюстрира перфектно тази логика. През октомври 2025 г., в навечерието на междусезонието, американецът решава да се раздели с Дейвид Уит.
Въпреки четвъртфинала на „Ролан Гарос“, амбициите му за целия сезон бяха по-високи. „Исках ново начало, да изляза от зоната си на комфорт“, обясни той, поемайки изцяло отговорността за желанието си да скъса с миналото преди да започне нов цикъл.
Човешки и ментални причини
Промяната може да бъде свързана и с човешки фактори. Връзката между играч и треньор е една от най-интензивните в спорта: пътувания, ежедневни тренировки, постоянен натиск, управление на силни моменти и кризи. С времето тази близост може да се износи.
Дума, която вече не достига, разклащане на доверието или рутина, която се настанява, са достатъчни да отслабят едно дуо.
Междусезонието тогава предлага ценен момент за отстъпление. Без официални състезания играчите разполагат с необходимото време да анализират динамиката в щаба си. Често именно в тази пауза се появява очевидното: връзката вече не функционира както преди.
Когато нуждата от ново начало стане твърде силна, междусезонието се превръща в идеалния момент за старт от нулата. Точно тогава се осъществяват най-ясните раздели – онези, които преосмислят спортния проект и понякога цяла кариера.
ГОЛЕМИТЕ ПРОМЕНИ, ОСЪЩЕСТВЕНИ ПО ВРЕМЕ НА МЕЖДУСЕЗОНИЕТО
В най-новата история на тениса някои междусезония белязаха истински поврат в кариерата на водещи играчи.
Често именно в този преходен период, далеч от напрежението на турнирите, се раждат най-решаващите избори: нов треньор, нов метод или промяна във философията на игра.
Джокович–Бекер, залог повече от успешен
През 2013 г., седмица преди Коледа, Новак Джокович предизвиква фурор, обявявайки идването на Борис Бекер като основен треньор. Новината изненадва целия тур: германецът, шесткратен победител в турнирите от Големия шлем, никога не е тренирал на най-високо ниво.
Джокович обаче е категоричен: „Борис ще бъде треньор №1.“ Така Бекер изпреварва Мариан Вайда, историческия му ментор, който остава в щаба, но с по-ограничена роля.
По онова време сърбинът излиза от разочароващ сезон: Надал му отнема мястото на №1 в света и го побеждава на „Ролан Гарос“, а след това и на финала на US Open, Анди Мъри го надиграва на „Уимбълдън“. Джокович чувства нужда от външен поглед, нов глас, способен да го тласне ментално в решаващите моменти.
Залогът се оказва печеливш. Между 2014 и 2016 г. сърбинът доминира тотално тура: шест титли от Големия шлем, четиринадесет „Мастърс 1000“ и два сезона, завършени под №1 в света. През 2016 г. допълва и кариерния Голям шлем, печелейки „Ролан Гарос“.
Междусезонието през 2013 г. остава като ключов завой в кариерата му – моментът, в който Джокович избра абсолютната взискателност. С Бекер той преосмисля отношенията си с напрежението и навлиза в един от най-впечатляващите периоди на доминация в историята на модерния тенис.
С Лендъл Мъри влезе в клуба на великите
През декември 2011 г. Анди Мъри също предприема решаващ завой. След стабилен, но изпълнен с пропуснати шансове сезон той знае, че все още му липсва едно стъпало, за да се нареди сред най-големите шампиони. Тогава се обръща към Иван Лендъл, бивш №1 в света и осемкратен шампион от Големия шлем, чийто път напомня неговия: няколко загубени финала преди славата.
Резултатът е мигновен. Под влияние на Лендъл Мъри става по-агресивен, по-постоянен и най-вече по-силен ментално. През 2012 г. печели олимпийско злато, а след това и първата си титла от Големия шлем на US Open, преди да триумфира на „Уимбълдън“ през 2013 г.
Междусезонието през 2011 г. остава моментът, в който той си дава средствата да влезе трайно в кръга на шампионите, способни да побеждават Федерер, Надал или Джокович.
Кейхил изстреля Халеп към върха
През зимата на 2015 г. Симона Халеп решава да повери спортното си бъдеще на Дарън Кейхил, уважавана фигура в тура и фин стратег. Румънката търси щаб, способен да й помогне да развие играта си.
Под ръководството на Кейхил Халеп печели в агресивност, движение и тактическа яснота. Австралиецът, който още в началото съзира целия й потенциал, й помага да достигне първото място в света през 2017 г., а през 2018 г. и да спечели първата си титла от Големия шлем на „Ролан Гарос“.
Ако някои междусезония дават начало на исторически дуети, които преобразяват кариера, други показват, че смяната на треньор си остава залог, понякога рисков. Несъвместими подходи, прекалено високи очаквания, слаби резултати – някои решения, предназначени да рестартират динамиката, в крайна сметка я отслабват.
ЗАГУБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ НА МЕЖДУСЕЗОНИЕТО
За да видим няколко неуспеха, стартирали в междусезонието, е достатъчно да се върнем към 2024 г.
Докато Яник Синер се настанява на върха на класацията, Новак Джокович, на 37 години, търси решения да си върне предимството над италианеца – и над Карлос Алкарас – още през следващия сезон.
През ноември сърбинът изненадва всички: обявява идването на току-що отказалия се Анди Мъри като нов треньор. Идеята предизвиква сензация: двама бивши съперници, обединени в общ проект, техническо съучастие, родено от техните дуели, и надеждата, че нов, външен поглед ще рестартира Джокович. Но Мъри никога досега не е бил треньор, а очакванията бързо стават прекомерни.
Реалността бързо застига дуото. Пет месеца по-късно сътрудничеството приключва след серия разочароващи резултати: отказ в полуфинал на Australian Open, ранни отпадания в Доха, Индиън Уелс, Монте Карло и Мадрид. Единствено достигнатият финал в Маями подобрява баланса.
Самият Мъри ще обобщи този неуспешен опит: „Щастлив съм, че го направих, бях напълно отдаден. Но съм разочарован, че не постигнах резултатите, които исках за него.“
Рибакина – Иванишевич, експресна раздяла
При дамите Елена Рибакина, шампионка на „Уимбълдън“ през 2022 г., решава да започне от нулата след труден сезон 2024. Тя се разделя със Стефано Вуков, отслабен от обвинения в тормоз, и залага на престижно име, за да рестартира кариерата си: Горан Иванишевич, шампион, превърнал се в треньор от елита след пет плодотворни години редом до Новак Джокович.
Залогът веднага буди ентусиазъм: с мощта и сервиса си мнозина си представят Рибакина отново като основна кандидатка за титлите от Големия шлем. Някои, като Алекс Коретха, дори я виждат да завърши годината като №1.
Но идилията приключва бързо. Едва два месеца след началото на съвместната им работа казахстанката и хърватинът слагат край на партньорството си. Иванишевич лаконично посочва извънспортни проблеми и невъзможност да продължи при условия, които не контролира:
„Случиха се неща извън корта. Нямах никакъв контрол върху тях. В един момент разбрах, че най-доброто решение е да си тръгна. Не исках да бъда замесен в това.“
ДА РЕОРГАНИЗИРАШ, А НЕ ДА РАЗБУЛВАШ ЩАБА СИ: ДРУГИЯТ ИЗБОР НА МЕЖДУСЕЗОНИЕТО
В спорт, в който понякога се сменя треньор по-бързо, отколкото ракета, някои предпочитат друг път: да запазят основния си треньор, като същевременно коригират всичко около него. Не става дума да се преобърне всичко, а да се оптимизира структура, която вече работи, да се направи по-ефикасна и устойчива.
Често изводът е прост: централната връзка остава здрава, но има нужда от обновяване. След години съвместна работа дори най-ефективните дуета усещат ползата от допълнителна експертиза, от споделяне на менталното натоварване или от външен поглед.
Без състезания и с реално време за размисъл междусезонието се превръща в идеален момент за усъвършенстване на организацията, вместо да бъде изграждана наново. Подход, който привлича все повече шампиони, загрижени да съчетаят приемствеността със свежест.
„Втора гледна точка е от съществено значение“
През 2024 г. Карлос Алкарас използва междусезонието, за да коригира организацията на екипа си. Без да засяга основния си стълб Хуан Карлос Фереро, той добавя втори глас: Самуел Лопес. Той обяснява логиката зад това преразпределение на ролите:
„Годините, прекарани заедно, пътуванията и напрежението се натрупват. Много отговорности лежат върху треньора. Да разполагаш с втори глас е от съществено значение: това е нова фигура, способна да донесе свежест.“
Избор, който дава резултат. През 2025 г. Алкарас прави изключителен сезон (№1 в света, два турнира от Големия шлем, осем титли), подкрепен от балансирана организация: Лопес поемаше щафетата, когато Фереро имаше нужда от почивка, преди дуото да се събере отново за големите събития.
Но тази стратегия не е нова. Още през 2013 г. Роджър Федерер възприе този модел, интегрирайки Стефан Едберг до Северин Люти. „Разбираме се наистина добре“, обясняваше тогава швейцарецът, който виждаше в Едберг по-скоро експертен принос, отколкото структурна промяна.
Модернизиране на щаба: наука, данни и физическа подготовка в центъра на междусезонието
Междусезонието е и идеалният момент за модернизиране на щаба и адаптирането му към изискванията на съвременния тенис.
Ако основният треньор остава стожерът, представянето вече се опира на разширен екип: видеоаналитици, специалисти по данни, кондиционни треньори, кинезитерапевти или психолози. Целта е ясна: оптимизиране на всеки детайл в спорт, в който разликите са минимални.
Без състезания играчите най-сетне могат да интегрират нови инструменти и да изградят истинска физическа база. В епоха, в която тенисът става по-експлозивен и по-взискателен, подготовката се поверява на експерти, способни да изграждат тежки тренировъчни блокове, като същевременно ограничават риска от травми.
Ема Радукану направи от това основна ос на подготовката си за сезон 2026. Шампионката от US Open 2021 нае нов кондиционен треньор, Ема Стюарт, за да възвърне безупречното си физическо състояние и да се върне трайно на най-високо ниво.
Успешните избори на Сабаленка
Арена Сабаленка предвиди тази еволюция далеч преди останалите. Още в междусезонието на 2021 г., след като достигна до №2 в света, беларускинята включи в екипа си специалиста по данни Шейн Лиянае, натоварен с анализа на нейната игра и тази на съперничките й. Невидима, но съществена работа за възхода й.
След това, през 2022 г., изправена пред провален сервис (428 двойни грешки за сезона), Сабаленка се обърна към експерта по биомеханика Гавин Макмилан, който й помогна да реконструира изцяло движението си.
Резултатът: мащабна техническа трансформация, днес считана за един от решаващите повратни моменти в кариерата й.
Благодарение на тези избори, направени по време на междусезонията, Сабаленка постепенно се наложи като една от най-завършените състезателки в тура, четирикратна носителка на титли от Големия шлем и уверено утвърдена на върха на класацията на WTA.
МЕЖДУСЕЗОНИЕТО – ОГЛЕДАЛО НА АМБИЦИИТЕ И СЪДБАТА НА ЕДИН СЕЗОН
Период на почивка, междусезонието е също и моментът, в който играчите взимат ключови решения за бъдещето си. Именно през тези седмици далеч от кортовете и медиите те очертават контура на предстоящия сезон, който според техните избори може да бъде увенчан с успех или белязан от разочарование.
Смяната на треньор, модернизирането на екипа или добавянето на нова експертиза се превръщат в решаващи лостове, за да се посрещне следващият сезон с амбиция и ефективност.
Да смениш треньора или да се преизобретиш: междусезонието – време за избори 
Rafa Nadal Academy: модел на експертиза и професионализъм за бъдещите звезди на тениса 
Купа Дейвис: между реформи, критики и национална култура 
Когато тенис звездите сменят корта: от певеца Ноа до депутата Сафин – другият мач, този на преквалификацията