Галеря от контузии и липса на пари: двойното наказание за тенисистите, далеч от звездите от Топ 100
Галеря от контузии и липса на пари: двойното наказание за тенисистите, далеч от звездите от Топ 100
Както всеки самонает, тенисистът може да разчита само на себе си, за да се надява да получава доходи. За разлика от спортистите в колективните спортове, тенисистът не получава фиксирана месечна заплата и следователно се ползва от далеч по-малка финансова сигурност.
В случай на контузия, освен спирането на спортното развитие и въпросите около възстановяването, възниква и сериозен икономически проблем. Ако това не оказва голямо влияние върху играч от Топ 50, който все пак може да разчита на своите спонсори и на известен финансов резерв, то за тенисистите извън Топ 100 последствията са съвсем различни.
Освен финансовия удар, контузията може силно да повлияе на психиката на играча. Особено при тенисист без гарантирани приходи, за когото всичко това може да постави под въпрос кариерата му и поетите рискове.
МНОЖЕСТВОТО ПРОБЛЕМИ, КОИТО ПОВДИГА ЕДНА КОНТУЗИЯ
Как да се запълни времето по време на контузия? Как да се поддържа форма, за да се улесни завръщането, когато си излекуван? Дали тялото ще се възстанови на 100 %? Как да се оцелеят финансово шест месеца напред, без никакви очаквани приходи?
Толкова много въпроси може да си задава един играч, особено от финансова гледна точка, ако е извън Топ 100 и още повече, ако е извън Топ 200. Тъй като не участва в основните схеми на турнирите от Големия шлем (които са най-печелившите турнири), изключително скъпото финансиране на един сезон се превръща в основен проблем за него.
За да отговори на този проблем, АТП стартира програмата „Baseline“ в края на 2023 г. Тя има за цел да гарантира минимален доход на играчите от Топ 250, за да им осигури известна бюджетна сигурност. В случай на контузия те ще бъдат финансово защитени. Както обясни в. „L’Équipe“ при представянето на програмата, играч, който заради контузия участва в по-малко от 9 турнира от сериите АТП или Чалънджър през сезона, би получил 200 000 долара, ако е в Топ 100, 100 000 долара, ако е класиран между 101-о и 175-о място, и 50 000 долара, ако се намира между 176-о и 250-о място.
Но тенисистите все по-често се оплакват от контузии в професионалния тур, посочвайки като причина условията на игра, които стават все по-тежки за телата им и твърде взискателни физически. Най-често се споменават скоростта на топките и скоростта на кортовете. Общото забавяне на играта през последните години води до по-голямо натоварване и представлява все по-сериозно физическо предизвикателство.
БОРБА С КОНТУЗИИТЕ И ФРУСТРАЦИЯТА – ПРИМЕРЪТ НА ДЖОН МИЛМАН
За да могат да играят и да живеят от страстта си, са необходими жертви и много играчи не се колебаят да ги направят. За съжаление, тези жертви могат да имат последствия, които не подминаха някои от тях.
В интервю за медията ABC Джон Милман, бивш №33 в света, разкри, че през 2014 г. е поставил под въпрос бъдещето си в тениса след операция на рамото, която го е извадила от корта за 11 месеца.
Той вече беше на прага на Топ 100 през 2013 г., а тази контузия помете краткосрочните му надежди. Той заяви: „При тези контузии трябва да започнеш всичко отначало. Трудно е. Трудно е финансово. Трудно е физически. Трудно е психически. Но го правиш. И преминаваш през всички тези изпитания по време на рехабилитацията, правиш всичко това за нещо такова (Топ 100, в който той успя да влезе при завръщането си). Всичко става една идея по-удовлетворяващо.“ От финансова гледна точка австралиецът е работил в офис по време на контузията си, като обикновен човек, „от 9 до 17“, както сам казваше.
„В главата ми целта беше Топ 100. Това число ме правеше щастлив“
В интервю за АТП през 2019 г. Милман обобщи контузиите в кариерата си: „Претърпях две операции на рамото и още една в слабините. Пътят ми беше доста хаотичен. Първата операция беше на рамото, на 18-годишна възраст. Въпреки това винаги жадувах за победи и имах желание да печеля.
Следващата ми контузия беше определяща за кариерата ми. Имах усещането, че съм постигнал добро класиране, мисля, че бях около 130-о място и наистина вярвах, че съм готов да премина на следващото ниво.
В главата ми целта беше Топ 100. Това число ме правеше щастлив. Да си толкова близо до целта и после тази тежка операция на рамото, която те принуждава да започнеш от нулата. При завръщането ми направих тур в САЩ (през септември 2014 г.), успях да постигна добри резултати и да си върна доверието в тялото, което даде старт на моето възраждане. За по-малко от година минах от почти нищо до Топ 100.“
Относителност към контузиите като решение за психическа устойчивост
Изправен пред трудностите, свързани с тези контузии, Милман предпочете да гледа с относителност и позитивизъм: „Не беше лесно, но знаете ли, много хора в ежедневния живот се сблъскват с по-сложни проблеми от моите. Много е важно да имаш обкръжение, което да те подкрепя в такива моменти. С поглед назад, всичко това си струваше.“
Тази устойчивост му позволи да достигне №33 през 2018 г., най-доброто класиране в кариерата му, благодарение най-вече на четвъртфинала на US Open същата година, след престижна победа над Роджър Федерер. Въпреки кариера, силно смутена от контузии, Милман успя да извлече максимума от тялото си, макар че бе принуден да се оттегли на Откритото първенство на Австралия през 2024 г., след като бе натоварвал организма си до изтощение.
Страстта към тениса и жаждата за победи могат да бъдат изключително мощен мотивационен фактор, дори с цената на пренебрегнато здраве понякога. Играчите са отдадени на този спорт от най-ранна възраст, което може да направи провала още по-труден за приемане.
КОНТУЗИЯ, СЪМНЕНИЕ И ВЪЗРАЖДАНЕ: ПОСТЕПЕННОТО ЗАВРЪЩАНЕ НА РАЙЪН ПЕНИСТЪН
Контузиите могат да се появят във всеки момент от сезона. Те могат да прекъснат добра серия, а след това да посеят съмнение в съзнанието на играча. След като се излекуваш, никога не знаеш дали ще си върнеш предишното ниво.
Райън Пенистън, настоящ №194 в света, разказа пред Lawn Tennis Association, британската федерация по тенис, за контузията на глезена, получена през февруари 2024 г. в Манама (тогава №204), която го извади от корта за 3 месеца.
„Исках да играя отново, това беше труден момент“
„Два от връзките на глезена ми бяха скъсани, така че операцията беше неизбежна. Разбира се, исках да играя отново, да съм на корта през цялото време, беше труден момент. Първо беше операцията, после двумесечният период на възстановяване. След това трябваше да стане постепенно: да започна да натоварвам крака, да си върна обхвата на движение и после малко по малко да се върна на корта.
Лекарят беше реалист и ми каза, че ще са нужни 12 седмици. Прегледах календара и мисля, че 13-ата седмица съвпадаше с квалификациите за „Ролан Гарос“. Тогава с треньора ми си казахме: ‘Нека го целим, защо не!’. Ходих във фитнеса една седмица, след като две седмици не бях правил нищо. Да започнеш отново да се движиш, да работиш малко – това е наистина добре за тялото. Целта беше да си върна мускулите, защото бях загубил доста, след като само седях и не правех нищо.“
Трудността да си върнеш нивото отпреди контузията
В този момент Пенистън успя да постигне целта си: британецът участва в квалификациите на „Ролан Гарос“, където за съжаление отпадна още в първи кръг. След това, включен в турнирите на трева през юни във Великобритания, любимия му период от годината, той записа само една победа в пет изиграни мача. Още по-лошо – наложи се да чака чак до август, за да успее да върже две поредни победи.
Трябваше да се изчака до ноември, за да може Пенистън да намери истинския път към успеха: титла на турнир Фючър в Ираклион, последвана от нова титла от същата категория в Монастир. Ако една контузия държи тенисиста далеч от кортовете само за определен период, на практика е нужно много повече търпение, за да си върне нивото на игра, с което е разполагал преди травмата.
Освен това, по време на възстановяването си, играчите губят позиции в ранглистата, тъй като не участват в турнири. През тази 2024 г. Пенистън се срина до №596 в света.
Сигурността на защитеното класиране
За щастие, играчите, отсъствали от тура поне 6 месеца заради контузия, се ползват от известна защита. Благодарение на защитеното класиране – система, която им позволява след завръщането си да се записват за турнири с класиране, изчислено на база средната им позиция в ранглистата през трите месеца преди контузията – те могат отново да участват в състезания на нивото, на което са играли преди това. Условията за активиране на това защитено класиране обаче са стриктни, а ефектите му – ограничени.
За да се възползва от него, играчът трябва да докаже отсъствие поради контузия с продължителност минимум 6 месеца. След това защитеното класиране може да се използва само за девет турнира, разпределени в рамките на най-много девет месеца, считано от първия турнир, за който е било използвано.
ДОНАЛДСЪН, ИЛИ КОГАТО КОНТУЗИИТЕ ПРИНУДЯВАТ ЕДИН ПРОДИГ ДА ИЗОСТАВИ ВСИЧКО
За съжаление има контузии, от които някои никога не се възстановяват. Джаред Доналдсън, №48 в света на 22 години през 2018 г., имаше блестяща кариера пред себе си. Американецът участва в Next Gen ATP Finals през 2017 г., заедно с играчи като Александър Зверев, Даниил Медведев, Андрей Рубльов и Карен Хачанов.
Но две операции на коляното през 2019 и 2020 г. сложиха край на надеждите, възлагани на него: Доналдсън изигра последния си професионален мач в Маями през 2019 г. и никога повече не се завърна. Четвъртфиналистът от Синсинати през 2017 г. се записа в университет през 2021 г. и остави професионалния тенис зад гърба си.
„Физически вече не бях способен“
В документалния филм „Behind the Racquet“, създаден от бившия играч Ноа Рубин, той говори за контузията си: „Страдах постоянно в продължение на близо три години. Бях толкова отчаян да намеря друго решение, което да бъде стойностно, че вариантът да се оттегля и да се върна към обучението си почти беше облекчение. Не беше трудно в смисъл, че винаги съм имал чувството, че нямам избор. Не беше така, сякаш трябваше да спра кариерата си заради липса на умения или желание.
Просто физически вече не бях способен.
Това, което наистина ме порази, беше моментът, когато влязох в университета и трябваше да поискам помощ. Винаги съм бил много добър. Да трябва да искам помощ беше странно усещане. Това беше най-трудната част от прехода, но никога не съм го намирал за тъжно. Животът не винаги се развива така, както искаш, и човек трябва да се адаптира.
„Да напусна професионалния тенис: истинско облекчение“
Честно казано, беше облекчаващо да се отдалеча от тениса. Спомням си, точно преди втората ми операция, бях по телефона с някого, който ми каза горе-долу, че ако това не проработи, трябва да спра и да се върна към обучението си. Този разговор беше облекчение, защото вече започвах да мисля за рехабилитацията и за всичко, което тя включва.
Много ми е трудно да си представя предишния си живот. Със сигурност това не е първият ми избор – да съм на 27 години и да съм в последната си година в университета. Все пак ще бъда винаги безкрайно благодарен на Университета на Пенсилвания. Обожавам да уча. В тениса просто исках всеки ден да напредвам по малко.
Мисля, че в живота, професионално, просто трябва да имаш желание да се учиш все повече. Не обичах тениса. Обичах състезанието и стремежа към нещо наистина трудно. Това ми липсва. Това е, което взех от тениса и което наистина обичам“, каза той в думи, предадени от Tennis World USA през 2024 г.
МЕЖДУ КРЕХКИ МЕЧТИ И НЕВИДИМИ БОРБИ
От Милман до Доналдсън, минавайки през Пенистън, всеки път на професионален тенисист е уникален и показва, че от днес за утре всичко може да се промени – в положителна или отрицателна посока. Несигурността, в която живеят играчите на по-ниско ниво, остава основен проблем за институциите в професионалния тенис.
Контузиите, често възприемани като прости случайности в спорта, придобиват съвсем друго измерение в професионалния тенис. Те не се ограничават до временно спиране на състезанията: те разклащат психологическия баланс, забавят спортните амбиции и, най-вече, оголват несигурността на система, в която индивидуалният успех е условие за всякаква финансова стабилност.
Между страст и жертви, тенисът си остава изключително взискателен спорт, в който и най-малката контузия може да постави всичко под въпрос, но също така да разкрие вътрешната сила на онези, които отказват да се предадат.
Ако инициативи като програмата Baseline на АТП представляват значителен напредък към по-голяма сигурност за играчите, те не могат да изтрият ежедневната реалност на стотици тенисисти, които, далеч от светлината на прожекторите, се борят да се върнат, да играят отново и просто да продължат да вярват в мечтата си.
Галеря от контузии и липса на пари: двойното наказание за тенисистите, далеч от звездите от Топ 100 
Тенисът – новото игрално поле на Саудитска Арабия 
Войната на екипите: как договорите за облекло доминират тенис бизнеса 
Влиянието на войната върху тениса в Украйна: финансови помощи, фондации, инстанции и главоболия от всякакъв вид