Повече от мач: неравенствата в заплащането между жените и мъжете в тениса
Дебатът за равенството в наградните фондове между мъжете и жените бушува от много години. Често посочван като пример за напредък, професионалният тенис видя как някои турнири въведоха еднакви премии за състезателките и състезателите.
Въпреки това това равенство нито е пълно, нито е еднакво във всички надпревари и на всички нива. Така тенисът предлага интересна основа за анализ, за да се разберат постигнатият напредък, но и неравенствата, които продължават да съществуват между мъжете и жените по отношение на възнаграждението.
ИСТОРИЧЕСКА БИТКА, ЧАСТИЧНО СПЕЧЕЛЕНА
През 2005 г. сестрите Уилямс се бориха редом с Billie Jean King Cup за равнопоставено заплащане между мъжете и жените в тениса. Две години по-късно, през 2007 г., те постигнаха първа победа: Уимбълдън и Ролан Гарос обявиха, че ще плащат еднакво на мъже и жени.
Другите два турнира от Големия шлем – US Open и Откритото първенство на Австралия – вече бяха въвели това много по-рано, съответно през 1973 и 2001 г. 18 години по-късно този принцип на справедливост изглежда утвърден на най-високо ниво: четирите турнира от Големия шлем възнаграждават по един и същ начин своите шампиони и шампионки.
Продължаващи неравенства в турнирите на ATP и WTA
Но щом се отдалечим от прожекторите на „Мейджърите“, реалността става много по-пъстра. В турнирите на ATP и WTA разликите в наградните фондове се запазват в мнозинството надпревари. В Рим, Индиън Уелс или Мадрид наградните фондове постепенно се изравняват, но при турнирите от по-ниска категория разликите понякога остават значителни.
През 2024 г. един играч от топ 100 в света печели средно значително повече от състезателка със същия ранкинг. Тази разлика редовно разпалва дебата: може ли тенисът да претендира, че е най-равнопоставеният спорт в света, докато поддържа подобни различия? Между икономически аргументи, спортни съображения и борба за справедливост, въпросът за равенството в заплащането в тениса е по-актуален от всякога.
КОНТРОВЕРЗИЯ, КОЯТО ПРОДЪЛЖАВА
Година след година дебатът за равните наградни фондове в тениса не затихва. Защитниците на пълното равенство изтъкват трудно оспорими аргументи: състезателките влагат същия труд, тренират с еднаква интензивност и генерират съпоставима медийна видимост, за което свидетелстват рекордните аудитории на женските финали от Големия шлем.
За тях принципът на спортната справедливост трябва да има предимство пред всякакви други съображения. Обратно, някои противници продължават да се позовават на разликата във формата, особено на турнирите от Големия шлем, където мъжете играят в три спечелени сета (петсетови мачове), а жените – в два от три, което според тях означава по-голямо физическо усилие и повече време на корта за мъжете. Те подчертават също, че телевизионната аудитория варира според турнирите и че приходите, генерирани от мъжкия тур, остават като цяло по-високи, което според тях оправдава различни наградни фондове.
Различни позиции сред самите играчи
Самите тенисисти редовно участват в дебата: докато някои като Серина Уилямс или Ига Швьонтек твърдо защитават пълното равенство, някои мъже, по подобие на минали изказвания на Новак Джокович или Жил Симон, са отстоявали идеята за възнаграждение, пропорционално на генерираните приходи.
През 2012 г. французинът заяви за France Info: „Често се говори за равенство в заплащането. Мисля, че това не е нещо, което работи в спорта. Ние сме единствените, които прилагаме паритет в наградните фондове, въпреки че предлагаме по-атрактивно зрелище.“
През 2016 г. Джокович добави: „Статистиката показва, че има повече зрители за мачовете от мъжкия тенис. Мисля, че това е една от причините, поради които ние трябва да печелим повече.“
„Играем два пъти по-малко от тях“
Ализе Корне от своя страна изрази по-умерена позиция, особено относно заплащането на турнирите от Големия шлем: „Не е нормално да ни плащат като на момчетата на турнирите от Големия шлем, при положение че играем два пъти по-малко от тях. Разбирам, че това ги дразни. По-скоро трябва да ни плащат колкото тях на другите турнири, където всички играем до два спечелени сета.“
Тези вътрешни разделения, далеч от това да намаляват, илюстрират сложността на дебат, в който се преплитат икономически, спортни и идеологически съображения.
ПРЕЧКИТЕ ПРЕД ПЪЛНОТО РАВЕНСТВО
Ако равенството в наградните фондове между двата пола все още не е пълно, това се дължи най-вече на икономическата реалност. Днес приходите от турнирите са основно свързани със спонсорите, които съставляват по-голямата част от бюджета на едно състезание.
Пред този натиск комбинираните турнири – които едновременно приемат мъжки и женски надпревари, като в Индиън Уелс или Маями – изглеждат като обещаващо решение.
Смесените турнири като възможно решение
Те позволяват да се споделят организационните разходи, да се привлекат по-големи спонсори и да се предложи по-богато зрелище за публиката. Този модел обаче има и недостатъци: по-голяма логистична сложност, риск мачовете на жените да бъдат изтласкани към второстепенни кортове или да има силно различаваща се посещаемост на централните кортове в зависимост от програмата, а най-вече – трудно е тази формула да се разпростре върху целия календар.
Отделните турнири, които са в мнозинство в тура, запазват своята управленска автономия, но същевременно поддържат разликите в наградните фондове. Между идеала за равенство и икономическите ограничения тенисът все още търси своя баланс.
Мъжко превъзходство при спонсорите
От гледна точка на спонсорствата мъжете отново са в по-благоприятна позиция. В Топ 10 на най-добре платените тенисисти и тенисистки, според Sportico, фигурират само 4 жени. Първите две места са заети от Карлос Алкарас и Яник Синер. От август 2024 до август 2025 г. италианецът е спечелил около 25 милиона долара от спонсори, докато испанецът е на 36 милиона.
Първата жена е Коко Гоф, трета, с 23 милиона долара, спечелени от реклами.
ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БЪДЕЩЕТО
Изправени пред тези упорити блокажи, се очертават няколко посоки на развитие, които да ускорят пътя към равенство в заплащането. Идеята за обединяване на турнирните вериги ATP и WTA, обсъждана от години, отново изплува като радикално решение: чрез сливане на двете ръководни структури тенисът би могъл да наложи общи стандарти за възнаграждение и да споделя в по-голяма степен ресурсите.
Организационна сложност въпреки добрите намерения
Тази перспектива, макар и амбициозна, се сблъсква със силни корпоративни интереси и значителна институционална инерция поради организационния трус, който би могла да предизвика.
По-конкретно, експериментирането с нови формати също би могло да промени ситуацията: някои предлагат уеднаквяване на мачовете чрез приемане на формат „два от три сета“ за всички на турнирите от Големия шлем или, обратно, „три от пет“ за всички – аргумент, който би сложил край на спора за продължителността на играта и съответно за понятието „работно време“.
Но може би именно нарастващият натиск от страна на спонсорите и общественото мнение е най-ефикасният лост. Големите марки, загрижени за своя имидж по отношение на равенството между половете, все по-често биха могли да обвързват партньорствата си с конкретни ангажименти за изравняване на наградните фондове.
Успоредно с това социалните мрежи усилват всяка полемика около разликите в заплащането, като понякога принуждават организаторите на турнири да оправдават своите избори. Тази двойна принуда – икономическа и репутационна – в крайна сметка може да се окаже по-решаваща от принципните речи за напредъка на равенството в световния тенис.
Тенисът напредва, но пътят остава дълъг
Днес тенисът въплъщава двусмислията на един спорт, който без съмнение е пионер по отношение на равенството, но който все още не успява да разшири постигнатия напредък до цялата си екосистема. Ако символичните победи на Уимбълдън и Ролан Гарос през 2007 г. или смелите позиции на сестрите Уилямс белязаха историята, те не трябва да прикриват по-нюансираната реалност: равенството в наградните фондове остава до голяма степен ограничено до витрината на турнирите от Големия шлем, докато турнирите на ATP и WTA поддържат понякога значителни разлики.
Между напълно реални икономически ограничения и устойчиви идеологически съпротиви пътят към пълно равенство изглежда все още дълъг. Въпреки това лостовете съществуват: засилен медиен натиск, нарастващи изисквания от страна на спонсорите, еволюция на нагласите в публиката. В един спортен свят, в който неравенствата между мъжете и жените продължават да бъдат фрапиращи, тенисът има историческата възможност да покаже пътя. Остава само наистина да положи необходимите усилия за това.
Повече от мач: неравенствата в заплащането между жените и мъжете в тениса 
Да смениш треньора или да се преизобретиш: междусезонието – време за избори 
Rafa Nadal Academy: модел на експертиза и професионализъм за бъдещите звезди на тениса 
Купа Дейвис: между реформи, критики и национална култура