„Новак винаги има аура“: в АТП съблекалните, суровата истина зад Джокович, Синер и Алкарас

Играч от Топ 60 разкрива това, което никой не вижда: истинската атмосфера в съблекалните на АТП тура.

© AFP

Arthur Millot

le 22/12/2025 à 11h06

1 min to read

Alcaraz Carlos Djokovic Novak Kovacevic Aleksandar Sinner Jannik

АТП съблекалните не са арена: „Като да се явиш на работа“

Александър Ковачевич, 27-годишен и 60-ти в световната ранглиста, разказа за ежедневието на един играч от най-високо ниво в съблекалните на АТП тура. И най-малкото, което може да се каже, е, че описаното от него далеч отстъпва от клишетата.

„Съблекалните са като да се явиш на работа. Виждаме същите момци всяка седмица“, обяснява той.

Според Ковачевич АТП турът прилича повече на голяма корпорация, отколкото на война на егота. Играчите се срещат, разговарят за всякакви неща, споделят душеви и стаи за лечение.

Джокович, абсолютното изключение: „Аурата, той винаги я има“

Макар и развенчаващ мита за електрическа атмосфера в съблекалните, Ковачевич все пак признава едно неоспоримо: аурата съществува, но е рядка.

„Що се отнася до аурата, Новак винаги я има. Синер и Алкарас имат малко. Но за повечето, те са просто тенисисти.“

Така Новак Джокович остава, дори вътрешно, крайната отправна точка. Яник Синер и Карлос Алкарас, от своя страна, привличат погледите, но все още не са достигнали този статут.

Алкарас и реалността на суперзвездите: „Трябва да резервираш маса за дванадесет“

Разликата между световната елита и останалите не е само спортна, но и логистична. Ковачевич го обяснява с хумор:

„Ако исках да поканя Карлос Алкарас на вечеря, щеше да трябва да резервирам маса за дванадесет.“

Агенти, треньори, подготвители, физиотерапевти, обкръжение – машината Алкарас сама по себе си е предприятие.

Лъжливата заплаха и истинският страх: спокойствието на шампионите

Най-смущаващият аспект срещу играч от най-високо ниво не е агресивността. Точно обратното.

Ковачевич описва това объркващо усещане, когато фаворитът подхожда към важен мач, сякаш ще играе приятелски двойки.

„Ако е супер симпатичен, си казваш: дори не ме гледа. И това е най-смущаващото.“

Тази способност да останеш спокоен преди решаваща битка често е най-тревожният знак за аутсайдера. Една невидима, но страховита психологическа бариера.