« Моята битка беше наистина политическа », Били Джийн Кинг сравнява битката на половете от 1973 г. с дуела Кириос-Сабаленка
На 28 декември в Дубай Ник Кириос и Арина Сабаленка ще се изправят един срещу друг. Австралиецът и настоящата номер 1 в световната ранглиста на WTA ще се срещнат в екзибицията "Битката на половете". Мач, който вече предизвиква много разговори в световния тенис.
Това обаче не е първият път, когато се провежда такъв мач. През 1973 г. Били Джийн Кинг предизвика Боби Ригс. Американската шампионка обаче иска да подчертае, че е наистина трудно да се сравняват двата мача, изиграни в две много различни епохи.
« Нашият мач беше за социална и културна промяна »
« Единственото сходство е, че има момче и момиче. Това е всичко. Нашият мач беше за социална и културна промяна, за това къде бяхме през 1973 г. Тук не е така. Надявам се това да е хубав мач, очевидно искам Сабаленка да спечели, но просто не е същото.
Аз играх на корт и не промених нищо. Казах на Боби (Ригс): "Слушай, играя на пълна мощ или не играя". И Боби го хареса. Моята битка беше наистина политическа. Беше трудно, културно, и всичко, което идваше с това. Знаех, че трябва да го победя, за да се промени обществото. Имах много причини да спечеля.
« Никога не сме казвали, че сме по-добри от мъжете »
Не знам дали този мач ще навреди на репутацията на Арина (Сабаленка). Ще трябва да я попитам след мача, но ние никога не сме казвали, че сме по-добри от мъжете. Говорихме за нашата стойност по отношение на развлекателната стойност.
Понякога женският мач е по-интересен от мъжкия. Но това ме дразни, когато хората казват, че ние мислим, че сме по-добри. Никога не сме казвали това, никога », заяви Били Джийн Кинг пред BBC Sport.
Когато тенис звездите сменят корта: от певеца Ноа до депутата Сафин – другият мач, този на преквалификацията
Лаборатория на тениса на утрешния ден – има ли бъдеще Мастърсът Next Gen?
Тенис: малко познатите истини за междусезона – между почивка, стрес и физическо оцеляване
А ако тенисът изгуби душата си? Случаят с роботизираното съдийство между традиция и обезчовечена модерност