Какво стана с последните победители на ATP Next Gen Finals?

Осем години след създаването си, ATP Next Gen Finals продължават да очароват: лаборатория за бъдещето или безмилостно огледало на много високото ниво? Поглед назад към пътя на всичките му шампиони.

© AFP

Arthur Millot

le 22/12/2025 à 08h56

1 min to read

Alcaraz Carlos Chung Hyeon Fonseca Joao Medjedovic Hamad Nakashima Brandon Sinner Jannik Tien Learner Tsitsipas Stefanos

От 2017 г. насам ATP Next Gen Finals не са просто турнир за млади таланти. Те се превърнаха в истински барометър за бъдещето на световния тенис.

След триумфа на Лиърнър Тиен в Джеда се задава въпросът: каква е истинската стойност на титлата от Next Gen Finals? Историята вече дава някои отговори.

2017 – Хеон Чунг, блестящият вундеркинд

Първият победител в историята, Хеон Чунг, въплъщаваше светлото бъдеще на азиатския тенис. Доминирайки Андрей Рубльов на финала и елиминирайки Медведев, кореецът направи силен удар.

Освен това, неговият монументален подвиг срещу Новак Джокович на Откритото първенство на Австралия 2018 г. изглеждаше потвърди очевидното: беше родена бъдеща звезда.

Но тенисът понякога е жесток. Контузиите рязко спряха възхода му, изхвърляйки го извън топ 300. На 29 години, Чунг остава най-яркият пример за огромен талант, който тялото никога не е позволило да се изрази напълно.

2018 – Стефанос Циципас, от върха до съмнение

Блестящ победител срещу Алекс Де Минор, Циципас превърна успеха в нещо повече, както малцина други. Световен номер 3, победител в Мастърса, финалист в Големия шлем, гъркът дълго въплъщаваше достоверната опозиция на Голямата тройка.

Но днес контрастът е поразителен. Класиран извън топ 30, изправен пред вътрешни напрежения и загуба на увереност, Циципас преминава през най-деликатния период в кариерата си.

2019 – Яник Синер, печелившата машина

Още от дебюта си, Яник Синер излъчваше майсторство. Неговият триумф срещу Де Минор беше само прелюдия. Защото няколко години по-късно италианецът се превърна в едно от доминиращите лица на световния тенис.

Четири титли от Големия шлем, достигане до световен номер едно, Синер въплъщава пълния успех.

2021 – Карлос Алкарас, предвестниците на една огромна кариера

Срещу Корда, Next Gen Finals 2021 бяха за мнозина повратна точка в кариерата на Алкарас.

Днес испанският вундеркинд е световен номер едно и многократен победител в Големия шлем.

2022 – Брандън Накашима, солидният, но дискретен аутсайдер

Изненада на своето издание, Накашима доказа, че талантът може да се изрази и без прожектори. С ефективна игра, американецът се установи трайно в топ 40.

Но въпреки постоянството му, пробивът към най-големите събития закъснява. На 24 години, той остава опасен играч, но все още в търсене на онзи обрат, който обръща кариерата.

2023 – Хамад Меджедович, огънят и съмненията

Сърбинът впечатли с мощта и менталитета си по време на триумфа си. Но много високото ниво не прощава нищо.

Физически проблеми, липса на постоянство, трудност в последователността, Меджедович все още редува обещание и разочарование.

На 22 години, всичко е възможно. Но неговият път напомня, че суровият талант никога не е достатъчен без последователност.

2024 – Жоао Фонсека, новото световно сензация

Той е може би името, което вълнува най-много днес. Само на 19 години, Жоао Фонсека завоюва публиката и тура.

Вече с титли в ATP 250 и ATP 500, установен в топ 25, бразилецът въплъщава новата вълна в световния тенис.

Мощен и амбициозен: Фонсека изглежда има всички карти в ръка, за да отбележи десетилетието. И неговата титла от Next Gen Finals вече изглежда като началото на една голяма история.

ATP Next Gen Finals: трамплин или безмилостен разкривател?

Осем шампиона, осем различни траектории, но една сигурност: спечелването на Next Gen Finals не гарантира нищо.

Менталитетът, физическата форма, обкръжението и способността за развитие определят какво следва.