Ерик Баболат за Надал: "Успяхме да станем част от неговото семейство".
Рафаел Надал е използвал ракети Babolat през цялата си кариера.
Главният изпълнителен директор на известната марка Ерик Баболат разказа за срещата с испанския шампион и за развитието на кариерата му в интервю за местната медия AS.
"Той беше на девет години, когато го срещнахме за първи път. Ракетата, която носеше, беше на Babolat, Pure Drive. Ние не знаехме това.
Година или две по-късно нашият представител в Южна Испания чу за него, за това, че има много добро младо момче.
Когато беше на дванадесет години, подписахме първия му договор като младши посланик и вече имахме няколко такива в Испания и по света", започва Баболат.
"След това проведохме много разговори и успяхме да го придружим на корта на големи турнири като "Ролан Гарос" и "Уимбълдън".
Прекарахме много време и извън корта, защото отидохме в Манакор, където работихме с него, за да се подготви за сезона, за да видим каква екипировка иска.
Успяхме да се срещнем с човека и шампиона и да станем част от неговото семейство. Ние сме семеен бизнес; аз съм петото поколение на Babolat.
И това имаше огромно значение за него и семейството му в този свят, в който бизнесът просъществува само няколко години.
"Рафа винаги се е доверявал на Babolat, че ще му осигури правилното оборудване, правилната ракета и правилните струни.
Изобретихме категория ракети, която не съществуваше за него - Aero, защото той играеше с много топ спин, нещо уникално.
По един или друг начин беше лесно да отговорим на нуждите му, защото той винаги ни искаше повече спин.
Рафа ни подтикваше да проектираме по-добри продукти и това се получи добре. Той винаги ни се е доверявал", ентусиазира се той.
Когато тенис звездите сменят корта: от певеца Ноа до депутата Сафин – другият мач, този на преквалификацията
Лаборатория на тениса на утрешния ден – има ли бъдеще Мастърсът Next Gen?
Тенис: малко познатите истини за междусезона – между почивка, стрес и физическо оцеляване
А ако тенисът изгуби душата си? Случаят с роботизираното съдийство между традиция и обезчовечена модерност