„Все още настръхвам, когато си спомням“ – Дел Потро се връща към титлата си на US Open 2009
Хуан Мартин дел Потро изживя един от най-добрите моменти в кариерата си по време на US Open 2009. Тогава аржентинецът спечели единствената си титла от Големия шлем, победил Роджър Федерер, който до този момент бе спечелил пет поредни титли (3–6, 7–6, 4–6, 7–6, 6–2).
Това беше уникално усещане за Дел Потро, който тогава беше на 20 години и никога повече не опита радостта от спечелване на турнир от Големия шлем, заради господството на Голямата тройка, но и поради многобройните контузии. В интервю за ESPN обаче той се върна назад към този ден в Ню Йорк преди шестнадесет години.
„Когато спечелиш турнир от Големия шлем, всичко се променя коренно. Дори по отношение на договорите: понякога трябва да отидеш някъде и да участваш в събития.
Поканват те от представители на екипировка, ракети, ATP. Това все още ме трогва и днес. Понякога си спомням последната гейм от финала срещу Роджър (Федерер) и си казвам: 'Само да приключи по същия начин'.
„Когато дойда на турнира, ми го припомнят на всяка крачка“
Този гейм беше драматичен, защото водех с 5–2 и ако не бях направил брейк в този момент, щях да сервирам след това. Да завърша мача, финала, срещу Федерер, на моя сервис, за да спечеля първия си Голям шлем при такъв натиск…
Не знам дали щях да мога да се справя. Затова вложих цялата си енергия. Беше сега или никога. И в крайна сметка всичко мина добре. Сега, когато дойда на турнира, ми го припомнят на всяка крачка: хората, които работят там, са все същите и всички идват при мен.
Това беше специален турнир за мен и за всички, които бяха там тогава, защото беше мач срещу Федерер и нищо подобно не се е случвало оттогава. Все още настръхвам, когато си спомням“, заяви Дел Потро пред ESPN.
US Оупън
Повече от мач: неравенствата в заплащането между жените и мъжете в тениса
Да смениш треньора или да се преизобретиш: междусезонието – време за избори
Rafa Nadal Academy: модел на експертиза и професионализъм за бъдещите звезди на тениса
Купа Дейвис: между реформи, критики и национална култура