« Те забавят началото на игра, не ти позволяват да сервираш, не спират да се опитват да те разсейват между сервисите», Мунар критикува парижката публика
След загубата си в пет сета срещу Артюр Фийс, Мунар се върна към обстоятелствата на мача в интервю, предадено от вестник „Л'Екип“. В началото испанецът се изказа за контузията на французина:
«Спирането му, всички знаят, че беше от крампи. Не трябваше да става така, той не трябваше да спира. Не мисля, че това повлия на мача. [...] Но интензивността, с която игра последните игри, обобщава всичко. Ако имаш контузия в гърба, тя остава там през цялото време. Знам какво е да имаш крампи: след пет минути минава, защото се отпускаш, вече не си конкурентен, после се възстановяваш емоционално и отново се чувстваш добре. Знам как работи.»
След това 28-годишният тенисист постави под въпрос поведението на френската публика и особено тази на корта „Сюзан Ленглен“:
«Нямам проблем с това да подкрепят другия, да викат, аз съм подготвен за това. В Южна Америка също са много строги. Но това, което смятам за пълно неуважение, а тук често се случва, е фактът, че не спират да пеят, прекъсват играта, която не може да протече нормално. Трябва да се припомни и, че ние сме тук, за да вършим работата си. Хубаво е, че са ангажирани, но не може да е цирк. Без съмнение.
Това е най-досадната публика, ясно. Те пеят химна до края, дори да забавят началото на игра, не ти позволяват да сервираш, не спират да правят глупости, за да те разсейват между сервисите. Дали ще направя двойна грешка или не, това е моя вина, не тяхна, но би било добре играта да може да продължи нормално. Представете си, че сега, на пресконференция, някой вика, пречи ми да отговарям. Това би било безсмислено.
На „Ю Ес Оупън“ е пълно шоу, но хората го преживяват повече като зрители, не в излишък на фанатизъм. Тази година изиграх страхотен мач срещу Фриц в Маями. Публиката го подкрепяше от начало до край и това не ме безпокое нито за секунда. В Австралия е подобно. Но мисля, че тук, във Франция, знамето тежи „твърде много“ и понякога няма граници. Не обичам да го казвам, но смятам, че биха могли да се успокоят малко и да оставят играта да протече нормално.»
