Надал се завръща към последните години от кариерата си: „След Олимпийските игри се върнах у дома и си казах, че всичко е свършено“
Легенда на тениса и член на известния Big 3, който доминираше тениса в продължение на няколко десетилетия, Рафаел Надал сложи край на блестящата си кариера в края на 2024 г., по време на Final 8 на Купа Дейвис в родината си, Малага.
След като изигра първия си мач на сингъл срещу Ботик ван де Зандшулп (загуба 6-4, 6-4), испанецът сложи ракетите настрана, след като преживя няколко месеца трудности поради повтарящи се физически проблеми.
Победител в 92 титли на тура, включително 22 Големи шлема, 36 Masters 1000 и олимпийски златен медал на сингъл, майоркинецът остави своя отпечатък в епохата си и написа една прекрасна страница от историята на тениса, в същата генерация като двамата му основни съперници, Роджър Федерер и Новак Джокович.
Като гост на подкаста „Served With Andy Roddick“ заедно с бившия американски шампион, Надал се върна към последните години от кариерата си, които доведоха до решението му да се оттегли.
„Като цяло, аз съм позитивен човек. Последните години бяха трудни, преживях болезнени моменти психически, трябваше да приема някои неща по време на рехабилитацията си.
В крайна сметка, бих казал, че това беше планина от емоции. Трудно е да изразя с думи това, което чувствам. За да сложа всичко в перспектива, през 2022 г. спечелих първите два Големи шлема за сезона, след което се контузих в коремните мускули на четвъртфинала на Уимбълдън.
Не успях да се кача на корта за полуфинала (срещу Кириос). Няколко дни преди US Open същата година, имах рецидив. След това станах баща, което промени начина, по който гледах на края на сезона.
Казах си: 'Добре, ще се подготвя добре за началото на 2023 г.' За втория ми турнир за сезона на Australian Open срещу Маккензи Макдоналд, получих сериозна контузия в бедрото (загубих в три сета във втори кръг в Мелбърн като настоящ шампион), и за мен истинският процес на рехабилитация започна в този момент.
На теория, това е контузия, от която трябваше да се възстановя нормално, и дори ако отнеше повече време, трябваше в крайна сметка да се оправя. Тренирах, тренирах и тренирах отново, но нещата не се развиха по начина, по който исках.
След като говорих с няколко специалисти, реших да се подложа на операция. Беше сериозна операция, но лекарите ми казаха, че след това ще мога да се върна към състезанията.
Приех предизвикателството. В този момент имаше съмнения, но реших да се боря. Бях на 37 години, казах си: 'Може би сега е моментът за тази операция, и ще видим.'
Няколко месеца преди това бях един от най-добрите играчи в света и се състезавах за най-големите титли на тура, и обичах това, което правех на корта.
След операцията се опитах да се върна, нещата вървяха повече или по-малко добре, но възстановяването отне шест до седем месеца.
Когато се върнах на корта за тренировки, се чувствах добре, но усещах, че не мога да натискам както преди, бях ограничен в движенията си. Дадох си период на адаптация, за да видя как ще се развият нещата.
По отношение на тениса, се чувствах конкурентен, нямах чувството, че съм загубил силата на удара си. Всички тези месеци бяха трудни, но се борих. Чувствах се способен да се върна към състезанията, но не бях в състояние да се движа на корта толкова добре, колкото преди.
След Олимпийските игри се върнах у дома и си казах, че всичко е свършено. Нямаше смисъл да продължавам да играя, не се чувствах в позиция да се върна към най-доброто си ниво с всички тези физически проблеми“, разказа Надал.
