„Имах чувството, че полудявам“, Руусувуори също коментира темата за психичното здраве

Емил Руусувуори падна на 247-мо място в световната класация. Финландецът, който преди беше на 37-мо място в ATP, прекара началото на своята 2025 година в „Чалънджър“ турнири, опитвайки се да възвърне вкуса си към живота и тениса.

26-годишният играч, който наскоро изчезна от радара, не преживя само приятни моменти. В много дълго писмо, което той е написал и което беше публикувано на официалния сайт на ATP, Руусувуори коментира своето психично здраве, което сериозно е нарушило кариерата му. Миналата година той прекрати сезона си в края на юли след турнира във Вашингтон.

„Миналата година, в продължение на четири и половина месеца, не хванах ракета, но не беше по причина, която бихте очаквали. Беше заради психичното ми здраве. Започнах да забравям някои неща.

Тялото ми беше на едно място, но умът ми беше другаде. Това варираше от неща като забравяне на ракетите ми до паник атаки. Разбрах, че това отива твърде далеч в Ролан Гарос, когато това, което се случваше в ума ми по време на турнирите, започна да влияе на живота ми извън корта.

Не можех да спя добре, до степен да имам кошмари. Събуждах се в пот, със силно биещо сърце и без да мога да дишам. Имах чувството, че полудявам. Събуждах се сутрин, за да тренирам, но не бях там. Станало беше въпрос на рутина.

По време на мача ми в първия кръг в Париж, имах чувството, че не съм истински на корта. Опитах се да си взема една-две седмици почивка, за да видя дали ще помогне, преди да отида в Сърбитън за чалънджър турнир на трева.

Вместо това, имах паник атака на корта. Бих ви казал какво почувствах, но всъщност не си спомням много от мача. Както можете да си представите, тези неща бяха плашещи. Започнах да изпитвам паник атаки извън корта, включително когато карах“, сподели Руусувуори.

„По време на Уимбълдън, трябваше да се отбия настрани, да спра и да сляза от колата, защото понякога имах чувството, че ще припадна. Нямах никакъв контрол.

Успях да стигна до третия кръг на турнира, но през половината от мача си срещу Джовани Мпечи Перикард загубих ментално съзнание. Помня само, че исках да избягам от корта.

Първият път, когато говорих за психичното си здраве с професионалист, беше преди десетина години, но проблемите ми станаха проблем по-скоро наскоро. Преди три години в Маями имах първата си истинска паник атака.

Границата е толкова тънка между нормална нервност и нещо по-сериозно. Нормално е да си нервен за мач, и може да започнеш да се потиш, например. Но тук беше нещо различно.

През лятото започнах да се срещам с моя психолог веднъж седмично и разказах за проблемите си на семейството ми и много близки приятели, което ми помогна. Един от най-близките ми приятели е преживял нещо подобно, което ме накара да разбера, че не съм сам в тази ситуация.

Това е основната причина, поради която реших да разкажа историята си в началото на месеца във видео на фински. Много интересно ми е да водя този разговор с различни хора, да се опитам да повиша осведомеността за необходимостта да се отървем от идеята, че е някак си срамно да говорим за психично здраве.

Всеки изпитва тези моменти. Важното е как се справяш с тях. Когато видеото беше публикувано, беше като товар, който беше съборен от раменете ми, защото имах чувството, че винаги се преструвам пред хората. Беше толкова трудно. Не можех повече да го правя. Не се чувствах способен да бъда честен и това ме притесняваше.

Получих много положителни съобщения. Всеки има свои трудности, които трябва да преодолее. Някои хора ми казаха, че е било смело от моя страна да го направя и че им е помогнало, и това много ме трогна.

Ако историята ми помогне дори на един човек, ще си заслужава. Основната ми надежда е хората да знаят, че трябва да се грижат за ума си и за себе си.

Това е ключът. Ако не си добре, няма нищо по-важно от това да си помогнеш себе си. Не задържайте всичко в себе си. Нормално е да си тъжен. Нормално е да имаш лош ден.

Но никога не забравяйте едно нещо: трудните моменти не траят вечно“, разви той по тези въпроси наскоро. Прочетете пълното писмо на Руусувуори на официалния сайт на ATP.